Шу̀мен е град, разположен в Североизточна България, административен център на Община Шумен и на Област Шумен. Градът е 10-ти по население в страната, намира се на 41 км източно от Търговище и 23 км северно от Велики Преслав. Край града се преминават главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и СилГеография [редактиране]
Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м надморското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета. Кварталите на града са: Тракия, Добруджа, Боян Българанов 1, Боян Българанов 2, Еверест, Дивдядово, Бялата пръст, Гривица, Макак, Мътница, Безистена, Херсон.
Шумен е разположен в Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м надморското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета. Кварталите на града са: Тракия, Добруджа, Боян Българанов 1, Боян Българанов 2, Еверест, Дивдядово, Бялата пръст, Гривица, Макак, Мътница, Безистена, Херсон.
Климат
Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 32°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града
Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 32°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града
История
Първи сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в. пр. Хр. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ.
От XII в.пр.хр. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. Хр. е построена втора стена пред първата. През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.
Старобългарското укрепление от 7 - 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (12 — 14 век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.
За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис') през 1153 година от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада, окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело през 1444 година.
В средновековния град Шумен основната религия е източноправославното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.
Османско владичество [редактиране]
През средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774). През 17 - 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на робството Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър.
Първи сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в. пр. Хр. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ.
От XII в.пр.хр. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. Хр. е построена втора стена пред първата. През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.
Старобългарското укрепление от 7 - 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (12 — 14 век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.
За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис') през 1153 година от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада, окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело през 1444 година.
В средновековния град Шумен основната религия е източноправославното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.
Османско владичество [редактиране]
През средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774). През 17 - 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на робството Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър.
Възраждане
След Освобождението първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център.
При избухването на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
След Освобождението първоначално градът запада поради загубата на пазари за занаятите, изселването на много османлии и сравнително евтините и висококачествени западни промишлени стоки, конкуриращи местните, но постепенно се съвзема, превръщайки се в областен и окръжен център.
При избухването на Балканската война през 1912 година 35 души от Шумен са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]
Тоталитарен режим
В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.
Население
В периода между 29 януари 1950 - 29 юли 1965 година градът е носил името Коларовград.
Население
Религия
Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Мнозинството от християните изповядват източното православие; другите християнски общности са евангелисти, петдесятници, адвентисти и други. Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св. Възнесение Господне“. Мюсюлманскят храм е Томбул джамия (1744), която е най-голямата джамия в България и втора по големина на Балканския полуостров.
Мнозинството от населението на град Шумен са християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Мнозинството от християните изповядват източното православие; другите християнски общности са евангелисти, петдесятници, адвентисти и други. Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св. Възнесение Господне“. Мюсюлманскят храм е Томбул джамия (1744), която е най-голямата джамия в България и втора по големина на Балканския полуостров.
Политика
Основна статия: Списък на кметовете на Шумен
Кмет на Шумен е Красимир Костов, а Председател на Общинския съвет — Даниела Русева.
Икономика
В Шумен е добре развита леката промишленост, представена основно от преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата. Измежду по-големите предприятия в града са „КТА Мадара“, „Панайот Волов“, „Шуменско пиво“, "Алкомет", "Фикосота".
Култура
Основна статия: Списък на кметовете на Шумен
Кмет на Шумен е Красимир Костов, а Председател на Общинския съвет — Даниела Русева.
Икономика
В Шумен е добре развита леката промишленост, представена основно от преработващата, текстилната, шивашката и хранително-вкусовата. Измежду по-големите предприятия в града са „КТА Мадара“, „Панайот Волов“, „Шуменско пиво“, "Алкомет", "Фикосота".
Култура
Образование
В града функционират 11 основни, 5 средни общообразователни училища и 2 гимназии (Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“)[2]. Висши училища в града са Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ и факултета „Артилерия, ПВО и КИС“ към Националния военен университет, Велико Търново.
В града функционират 11 основни, 5 средни общообразователни училища и 2 гимназии (Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“)[2]. Висши училища в града са Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ и факултета „Артилерия, ПВО и КИС“ към Националния военен университет, Велико Търново.
Театри
Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.
Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.
През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на Ст. Цанев, „Хождение по буквите“ на Валери Петров, „Приказка за тиквата“ на Панчо Панчев, „Пазачът на декорите“ на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др.
Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания. ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.
Паметници и археологически забележителности
В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от българската история) от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.
На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена.
На 15 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав — две от старите столици на България.
Музеи
Освен регионалния исторически музей, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.
Шумен е част от Стоте национални туристически обекта.
Спорт
Футболният клуб на града е ПФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006.
В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база.
В града се провежда рали „Стари столици“. Автомобилното състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „Стари столици се провежда от 1970 година до днес. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.
Шуменският драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.
Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.
През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на Ст. Цанев, „Хождение по буквите“ на Валери Петров, „Приказка за тиквата“ на Панчо Панчев, „Пазачът на декорите“ на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др.
Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания. ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.
Паметници и археологически забележителности
В Шумен се намира и паметникът „Създатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от българската история) от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.
На платото е разположена и средновековната Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена.
На 15 км от Шумен се издига Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав — две от старите столици на България.
Музеи
Освен регионалния исторически музей, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.
Шумен е част от Стоте национални туристически обекта.
Спорт
Футболният клуб на града е ПФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006.
В града активно се развиват фехтовка, волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база.
В града се провежда рали „Стари столици“. Автомобилното състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „Стари столици се провежда от 1970 година до днес. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар