вторник, 1 юни 2010 г.
















Шу̀мен е град, разположен в Североизточна България, административен център на Община Шумен и на Област Шумен. Градът е 10-ти по население в страната, намира се на 41 км източно от Търговище и 23 км северно от Велики Преслав. Край града се преминават главните пътища София-Варна, Русе-Бургас и СилГеография [редактиране]
Шумен е разположен в
Шуменското поле, което е отворено към югоизток и постепенно намалява своята височина; западните части на града лежат на около 280-300 м надморското ниво, а крайните източни — на 180-200 м. Градът се намира в подножието на Шуменското плато, което притежава изключително разнообразна природа. Неговото било се извисява на 500 м надморска височина. Превишението му по отношение на града е около 250-300 м. През Шумен минава малката река Поройна. На 3 км от съвременния град, върху дял от Шуменското плато, се намира местността Хисарлъка (или Стария град), заобиколена от стръмни долове, в които протичат целогодишно поточета. Кварталите на града са: Тракия, Добруджа, Боян Българанов 1, Боян Българанов 2, Еверест, Дивдядово, Бялата пръст, Гривица, Макак, Мътница, Безистена, Херсон.



Климат
Климатът на града е умереноконтинентален. През зимата от север и североизток със силни ветрове свободно нахлуват студени континентални въздушни маси. Зимата е относително студена, средната януарска температура е -0,5°C, а лятото е горещо със средна юлска температура 32°C. Средният годишен брой на дните със снежна покривка е между 35 и 40. Най-ниската температура в града е измерена през януари (-27,4°C), а най-високата – през август (41,7°C). Количеството на валежите в града е около 600 мм годишно и е близко до средното за страната. Най-много валежи обикновено падат през май и юни, а най-малко през септември. Близостта на Черно море почти не оказва влияние върху климата на града


История
Първи сведения за Шумен има от ранножелязната епоха — XII в. пр. Хр. Проведените археологически проучвания през 1957, 1961 до 1987 година установяват хронологическите периоди, бита и поминъка на обитателите на твърдината, известна ни от средновековните надписи намерени тук за град Шуменъ.
От
XII в.пр.хр. е първото укрепление, обграждащо достъпните части на твърдината. То е с дебелина на стените около 2 метра, изградено от необработени ломени камъни. През V век пр. Хр. е построена втора стена пред първата. През 2 век римляните построяват военен кастел върху руините на тракийското укрепление. Градежът на стената е вече със спойка от хоросан; изградена е и кула над портата; на слабо укрепените участъци от стената са построени още квадратна кула на запад и полукръгла от юг. През 4 - 5 век целият хълм е укрепен с нова стена и по нея са изградени 9 кули, на юг и запад старата и новата стени отстоят на няколко метра една от друга. През 8 - 10 век укреплението е обновено като за целта са използвани основите на византийската стена и кули, към които от север североизток е построена нова стена с две кули — затваряща се малка, но отлично защитена площ. Малко известен дори и на видни учени-археолози е фактът, че на 600 метра западно от средновековния град е съществувало, макар и за кратък период (7 - 8 век), землено българско укрепление с правоъгълна форма ориентирана по посоките на света на площ от около 20 декара.
Старобългарското укрепление от
7 - 10 век се развива във феодален град със замък с прилежащи вътрешен и външен укрепителен пояс, по които могат да се преброят 28 кули и бастиони, три порти и 5 малки портици, с много църкви и работилници (1214 век). Тук е намерен надписът на цар Иван Шишман, упоменаващ посещението му в Шумен.
За първи път се споменава като Симеонис (Шимеонис') през
1153 година от арабския пътешественик Идриси, като някои смятат (Константин Иречек и Георги Джумалиев), че идва от името на цар Симеон. През 12 - 14 век Шумен е значителен военен, административен и икономически център, измествайки дори старата столица Велики Преслав, развивайки се извън крепостта. Градът пада под турска власт след дълга и продължителна обсада, окончателно престава да съществува след похода на Владислав III Ягело през 1444 година.
В средновековния град Шумен основната религия е
източноправославното християнство, доказателство за което са откритите в очертанията на крепостните стени седем църкви, отсечените, макар и в малък тираж, възпоменателни монети с изображение на кръст, ангел и многобройните единични находки на православни кръстове, както и изображението им по пръстените и други предмети на бита, откривани в гробове и жилища. Промяна настъпва едва след окончателното завоюване на града от османските турци през XV век.
Османско владичество [
редактиране]
През
средновековието турците използват руините на града за строителството на няколкото бани и джамии, Безистена (1529), Часовниковата кула и Томбул джамия (1774). През 17 - 18 век Шумен е превърнат в силно укрепен военен град, с голям гарнизон в крепостта, в него се заселват много турци, евреи, татари, арменци. Споменаван е с различни имена, като Шумена, Шумна, Шумулар, Сумунум, а през последните векове на робството Шумен. По времето на Турското робство (18 и особено 19 век) градът се развива като крупен занаятчийски център. На 11 май 1813 година в града се състои първото в България чествуване на Светите братя Кирил и Методий, както и първото театрално представление. През 1828 година е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 година първото Девическо класно училище и читалище. През 1846 година са основани първите училищни самодейни колективи, през 1850 година е основан първият български симфоничен оркестър.








Религия
Мнозинството от населението на град Шумен са
християни, като втората по численост религиозна общност са мюсюлманите. Мнозинството от християните изповядват източното православие; другите християнски общности са евангелисти, петдесятници, адвентисти и други. Православните храмове в града са: „Св. Три Светители“ (в центъра), „Св. Възнесение Господне“. Мюсюлманскят храм е Томбул джамия (1744), която е най-голямата джамия в България и втора по големина на Балканския полуостров.


Театри
Шуменският
драматично-куклен театър „Васил Друмев“ се намира на бул. „Славянски“ и има актьорски състав от 30 души. Той е известен с първото театрално представление в България. Всяка година от 11 до 16 май в театъра се провеждат Друмеви театрални празници „Нова Българска Драма“, имащи за цел стимулиране и реализиране на драматургични произведения от български автори.
Детско-юношеският театър „БИС“ е създаден през 1990 г. Художествен ръководител от създаването му до днес е Здравка Стоянова, а дебютът бе по приказката на Андерсен „Дванадесетте пътника“.
През изминалите сезони ДЮТ „БИС“ се утвърди като изявен художествено-творчески колектив. В богатия му репертоар са постановките „Джуджето и седемте Снежанки“ на Ст. Цанев, „Хождение по буквите“ на Валери Петров, „Приказка за тиквата“ на Панчо Панчев, „Пазачът на декорите“ на Николай Павлов и др. Реализирани са литературни композиции по Христо Ботев, Йордан Радичков, Елисавета Багряна, Валери Петров, Петя Дубарова, Робърт Бърнс и др.
Младите актьори имат дипломи и награди от Националния рецитаторски конкурс за Левски през 1997 г., от конкурса в Калофер през 1998 г., от Националния детски фестивал в Габрово през 2002 г, от Международния театрален фестивал във Варна през 2004 г., от Международния конкурс „Поезия на дружбата“, от Националните детски театрални празници и от Карнавала на плодородието в Шумен. Многобройни са участията на състава в общински и училищни празници, концерти и чествания. ДЮТ „БИС“ е инициатор за организирането на Националните ученически театрални празници в Шумен и негов постоянен участник от 1995 г. насам.
Паметници и археологически забележителности
В Шумен се намира и
паметникътСъздатели на българската държава“, представящ най-важните моменти от българската история) от VII до Х век. Паметникът е изграден от 8 бетонни блока. Вътрешното пространство е декорирано с 21 скулптури и 540 м2 мозайки. Това е единственият по рода си паметник в Европа, който чрез вътрешните си статуи и монументи пресъздава историята на държавата. Друг интересен факт за него е, че това е паметникът с най-голямо количество използван бетон в Европа. От него се разкрива панорамна гледка към Шумен и също така започват туристически маршрути по Шуменското плато.
На платото е разположена и средновековната
Шуменска крепост, която е била разрушена в миналото, но през XX в. е частично възстановена.
На 15 км от Шумен се издига
Мадарският конник, а в близост до града са и Плиска и Преслав — две от старите столици на България.
Музеи
Освен регионалния исторически
музей, гостите на града могат да посетят редица галерии, както и къщите-музеи на Панайот Волов, Лайош Кошут, Добри Войников и Панчо Владигеров.
Шумен е част от
Стоте национални туристически обекта.
Спорт
Футболният клуб на града е
ПФК Волов (1929), който има едно участие в турнира за купата на УЕФА, четвърто място в А група през 1994 година, както и 2 полуфинала за Купата на България през 1957 и 2006.
В града активно се развиват фехтовка,
волейбол, баскетбол, хандбал и вдигане на тежести. Централният стадион на Шумен е Панайот Волов (24 390 места), освен него се използват и така нареченият ученически стадион, а за волейболните и баскетболни срещи - спортна зала Младост.В града традиции има карате "киокушинкай". Клубът е тридесетгодишен и има много национални състезатели: спортист №1 и треньор №1 за 2007 г. - Виталий Маринов - 1кю; и семпай Даниел Димитров - 1 дан. В Шумен функционира и конна база.
В града се провежда рали „
Стари столици“. Автомобилното състезание, кръг от Националния рали шампионат. Рали „Стари столици се провежда от 1970 година до днес. Състезанието се организира ежегодно от Съюза на българските автомобилисти клон Шумен и АСК „Стари столици“, Шумен. Рали „Стари столици“ е печелено от видните шуменски състезатели Илия Бонев, Данчо Данчев и Валери Великов. До 2008 година се провеждаше и кръг от шампионата по планинско изкачване на България по автомобилизъм „Валери Великов“.






Няма коментари:

Публикуване на коментар